Човешкият живот е последователност от кризи. Кризите са моментите, в които човек изчерпва своите ресурси за справяне със стресовото събитие.
Продължителността на кризите е около шест месеца. Представляват етапи в човешкия живот, по време на които настъпва загуба на способността за справяне. Това е временен отговор на заплашително външно събитие.

1. Очаквани кризи.

Възрастови кризи – става преструктуриране на старите убеждения и ценности, които постепенно отпадат, докато се оформят новите; по това време човек е изключително уязвим.
Според психологията приблизително на всеки 7 години човек преживява такава криза. Те са част от живота ни и ни помагат да преминаваме към новото възрастово състояние, в което сме, да прекрачваме границата от предишната възрастова група към следващата, с всички характерни за нея особености. В този смисъл кризите са една необходимост, без която не бихме могли да се развиваме. Най-често тези периоди на възрастова промяна се преживяват като кризи, защото човек чувства, че старите му вярвания, ценности, разбирания за живота вече не му служат, а все още не е изградил нови такива. В тези състояния човек може да изпадне в депресия, да чувства безсмислие на живота си.

2. Неочаквани кризи.

Травмиращи събития - болести, раздели, развод, смърт на близък, уволнение, смяна на месторабота, местоживеене. Популярното разбиране на стресовото събитие е като нещо негативно за човека (болест, неприятности в работата, природни бедствия), но то може да бъде и положително преживяване. Например, новият дом и повишението в работата, носят със себе си промяна на статуса и нови отговорности. Влюбването, за някои хора може да бъде толкова стресово, както и разводът. Всъщност всяка промяна, към която трябва да се приспособим, предизвиква стрес.

НАВЛИЗАНЕ  В  КРИЗА

1. Поява на дистрес – равнището на напрежението става непоносимо
2. Още по-висока мобилизация. Насоките са към облекчаване /плач, молби за помощ, деструктивно поведение, водещо до временно облекчаване/
3. Ако до няколко месеца не се справи с кризата, настъпва ДЕЗОРГАНИЗАЦИЯ. Човек е неефективен, загубва усещане за насоченост, за целеполагане,  за движение. Изпада в депресия.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ХАРАКТЕРИСТИКИ  НА  ЧОВЕК  В  КРИЗА

1. Загуба на себеуважение /”Аз съм един неудачник”/
2. Загуба на идентичност /преосмисляне на въпроса „Кой съм аз?”/
3. Загуба на усещане за справяне
4. Загуба на базисни потребности – за сигурност /човек не вярва, че ще оцелее/
5. Отричане на реалността
6. Чувство на вина или обвинение към събития и хора /вместо опит да се излезе от това състояние/
7. Нагласи на объркване и паника  /”Всичко, което опитвам, не работи – отчаян съм!” – Усещане за безсилие – „Няма смисъл да опитвам вече – искам просто да си отдъхна.” – поява на себеразрушителни действия, с временен облекчаващ характер./
8. Стеснено съзнание – човек е в състояние на оглушеност – не може да реагира адекватно, защото възприятията му са нарушени /след изтощението, организмът се опитва да се съхрани/, като че е “застинал” в тишина – не чува, не вижда и не усеща какво става около него.
9. При суицидни /за самоубийство/ намерения има блокиран “рефлекс на целта” Тези хора са като в мъгла, не виждат нищо – нито в бъдещето, нито в миналото. Имат усещането, че са сами – без надежда, без възможности за промяна, без подкрепа.