Будят ме от сън скрити надежди,
обвити в болка и неясни одежди,
губя или намирам себе си
в тези пътешествия среднощни
така и не намирам отговор все още.

Себе си загубих в реалността,
не можах да поема тежестта
на прекършената си надежда
и само сънят със своята нежна дреха,
отговори ми дава и малка утеха.

Нощем ме будят образи объркани,
плод на страхове и надежди разбъркани,
а сутрин в натежалата ми глава
опитвам се да помиря
истината на съня
с неотстъпчивостта на реалността.

Бавно отстъпват образите на нощта
и дават път на новия ден,
който отново поставя ме в плен
на безжалостни спомени
и рани привидно затворени.

А така обичах деня и светлината,
ала скръбта и тъгата
тласнаха ме в обятията на нощта
и в утехата непостоянна на съня.

И на нея само се надявам -
на покой и на забрава,
преди да е дошъл денят
и отново да ме срещне реалността.