Постинг
03.05.2015 20:13 -
Относно умирането
Самият процес на умиране е това, което предизвиква размисъл у мен сега, а не смъртта като състояние. Тя е свършен факт и е неизбежна, но освен това се случва само веднъж и най-вероятно е безболезнена като състояние на духа. Умирането е това, което продължително измъчва душата и я разкъсва неведнъж и два пъти, като ни оставя накрая в едно безнадеждно и безкрайно пусто състояние.
Умираме всеки път, когато загубим някого, когото обичаме. Когато наша мечта се сгромоляса. Когато открием, че нямаме в себе си силите, за да постигнем живота, който искаме. Тогава умираме и започваме нов живот, който е по-безсмилен, празен и нещастен. И така, докато тялото най-накрая умре паралелно с душата. Която дали след това продължава съществуването си под някаква форма, е въпрос на лично тълкувание.
Аз лично не се тревожа какво ще се случи с душата ми след напускането на този свят, а за това, което я сполетява тук. Твърде много смърт в и извън нея се натрупа, но до какво ще доведе това така често умиране, мога само да гадая.
Умираме всеки път, когато загубим някого, когото обичаме. Когато наша мечта се сгромоляса. Когато открием, че нямаме в себе си силите, за да постигнем живота, който искаме. Тогава умираме и започваме нов живот, който е по-безсмилен, празен и нещастен. И така, докато тялото най-накрая умре паралелно с душата. Която дали след това продължава съществуването си под някаква форма, е въпрос на лично тълкувание.
Аз лично не се тревожа какво ще се случи с душата ми след напускането на този свят, а за това, което я сполетява тук. Твърде много смърт в и извън нея се натрупа, но до какво ще доведе това така често умиране, мога само да гадая.