Крачка напред и още една
с поглед напред и безразличе към Страха.
В царството на мрака Болката е господар,
а борбата превръща страданието в кошмар.

Мъката ще спре, ако на тъмнината се отдам,
ако светлината изоставя и Надеждата предам.
Но Болката прегръщам и вярвам в това,
че отново ще намеря сили за борба.

Защото този път е вървян и преди.
Душата ми е познала толкова беди
и знае, че пътят в бездната свършва.
Но с всяка крачка Надеждата прегръщам.

И в мрака пак търся спомена за светлината,
за новия ден и силата на красотата.
Плахо стъпвам на нова пътека.
Тя носи ми слънце и крехка утеха.

И неусетно попадам в прегръдките на Любовта.
Но и в спасението на този рай, не забравям, че ще дойде край.
А зад мен оттекват стъпките на Смъртта.