Когато ни се изпречи някаква голяма трудност, се надяваме само скоро да премине. Опитваме се да гледаме с надежда, че това ще се случи. И ако наистина настъпят по-добри времена, си отдъхваме и се опитваме да забравим лошото. По природа сме научени на това, така че скоро започваме да гледаме със завиден оптимизъм към бъдещето.
Пропускаме обаче нещо важно - добрите моменти няма да продължат вечно. Както и живота, разбира се. Но ако за второто понякога все пак се сещаме, че е време назаем, за добрите времена сякаш го забравяме. И идва следващата трудност. Тогава ми се струва логично да си зададем въпроса: "Аз какво правих през това, хубавото време? Използвах ли го пълноценно?". Ако отговорът е "да", някакси намираш утеха в хубавите спомени и се бориш за възможността пак да се почувстваш добре. Ако обаче отговорът е "Не съвсем", тогава май няма как да не се ядосаш на себе си. В добрия случай поне ще си вземеш поука.
Е, аз поне не мога да се сърдя на себе си. В онова, което последно ми се е падало "хубавото време" май се справих добре да се радвам на възможностите пред мен. А сега пак се боря с трудностите. Дано да е за кратко.