Постинг
09.01.2012 22:11 -
Тъмната страна
Всички се стремим към щастието, хармонията, любовта, спокойствието и други такива идилични неща. Борим се с предизвикателствата, които се изправят пред нас, за да постигнем желаното. И се стараем да не се отчайваме, когато щастието сякаш все бяга от нас. Ако дълго време се борим с трудности, накрая е твърде възможно да се озлобим. Да се настроим срещу другите и да вършим неща, от които иначе бихме се срамували. И пред себе си и останалите бихме се оправдали с тежкия живот.
Ако се случи обаче да постигнем това, за което толкова сме мечтали, известно време сме безумно щастливи. В един момент обаче сякаш се чува едно вътрешно гласче, което по някакъв видимо напълно абсурден начин сякаш се съпротивлява срещу щастието и желае да го разруши. Или, за да го обясня иначе, това е, като да държиш красива пеперуда в ръката си, която искрено да радва душата ти и изведнъж, сякаш от нищото, ти хрумва, че можеш да затвориш ръката си. И красивата пеперуда да остане само спомен. Първоначално се ужасяваш сам от себе си. Как изобщо може да ти хрумне подобно нещо?? Що за човек си? Но осъзнаваш, че всъщност искрено не желаеш да направиш това. Не желаеш да унижиш щастието, красотата. Просто една тъмна страна от теб ти казва, че можеш да го направиш, ако искаш. И ако можеш да намериш оправдание да бъдеш лош в лошите мигове, то умишленото и осъзнатото унижощаване на доброто в моменти на щастие определено те прави зъл.
Така почти можем да разберем защо хора, за които смятаме, че имат всичко, изведнъж съзнателно го разрушават и се впускат в изневери, престъпления и т.н.
Наясно съм, че принципно не казвам нищо ново. Църквата говори за Дявола в човешката душа, в другите религии също намират различен начин да опишат преплитането на "бялото" и "черното" у човека. Нито пък оставям това "гласче" да ме ръководи в действията ми. Но си мисля, че самото съзнаване на съществуването му ни прави по-силни. Ако не си създаваме илюзията, че сме твърде добри хора, за да нараним някого напълно съзнателно и признаем, че злото живее във всеки от нас, вероятно ще положим повече усилия да го контролираме. И така няма да нараним някого, когото обичаме или някой напълно невинен просто защото можем. И отново да отблъснем щастието от себе си.
Ако се случи обаче да постигнем това, за което толкова сме мечтали, известно време сме безумно щастливи. В един момент обаче сякаш се чува едно вътрешно гласче, което по някакъв видимо напълно абсурден начин сякаш се съпротивлява срещу щастието и желае да го разруши. Или, за да го обясня иначе, това е, като да държиш красива пеперуда в ръката си, която искрено да радва душата ти и изведнъж, сякаш от нищото, ти хрумва, че можеш да затвориш ръката си. И красивата пеперуда да остане само спомен. Първоначално се ужасяваш сам от себе си. Как изобщо може да ти хрумне подобно нещо?? Що за човек си? Но осъзнаваш, че всъщност искрено не желаеш да направиш това. Не желаеш да унижиш щастието, красотата. Просто една тъмна страна от теб ти казва, че можеш да го направиш, ако искаш. И ако можеш да намериш оправдание да бъдеш лош в лошите мигове, то умишленото и осъзнатото унижощаване на доброто в моменти на щастие определено те прави зъл.
Така почти можем да разберем защо хора, за които смятаме, че имат всичко, изведнъж съзнателно го разрушават и се впускат в изневери, престъпления и т.н.
Наясно съм, че принципно не казвам нищо ново. Църквата говори за Дявола в човешката душа, в другите религии също намират различен начин да опишат преплитането на "бялото" и "черното" у човека. Нито пък оставям това "гласче" да ме ръководи в действията ми. Но си мисля, че самото съзнаване на съществуването му ни прави по-силни. Ако не си създаваме илюзията, че сме твърде добри хора, за да нараним някого напълно съзнателно и признаем, че злото живее във всеки от нас, вероятно ще положим повече усилия да го контролираме. И така няма да нараним някого, когото обичаме или някой напълно невинен просто защото можем. И отново да отблъснем щастието от себе си.
