Тотално блокирах. Емоционално и интелектуално най-вече. Тотално нежелание и неспособност за общуване - натам съм тръгнала май. Никаква трезва мисъл не се прокрадва в иначе жужащата ми глава. Тотален хаос.
А вече не знам и какво да обяснявам на околните. Пък и могат ли да разберат така или иначе? Винаги съм си била пословично разсеяна, но това сега си граничи с лека форма на кретенизъм. Като добавим и факта, че съм раздразнителна като гладна тигрица, съсвсем не съм цвете за мирисане.
Вероятно е точното време да си взема котка. Винаги съм го искала и без друго. Пък и парадоксално кварталната улична котка е от създанията, с които се разбирам най-добре напоследък. И които ме карат да се усмихвам, когато ги видя. А и каква по-добра терапия от пухкаво, мъркащо същество, което изсмуква отрицателната енергия? От гледна точка на предстоящите ремонти у дома обаче едно тепърва учещо се на хигиенни навици котенце май не е най-добрата идея. Жалко че в България няма както в Япония заведения, в които човек може да отиде и да гушка пухкави същества за релаксация...
Обичам да слагам извод на нещата, които пиша, но както вече казах - в главата ми е хаос...

Тъсмо е време! Точно сега! Пръво вземи котенце - мартенската реколта скоро ще излезе. Ще го научиш да пишка на бентонит, в кутия, а след това ще направиш ремонт. Не отлагай, много време стоиш в дупката!

Винаги можеш да дойдеш да гушкаш котките вкъщи, когато ти се прииска :)

А и котетата не са като кучетата, да трябва да им се възпитават хигиенните навици с месеци. Котето си идва научено - само през първите няколко часа трябва да го следиш и като забележиш, че му се ходи до тоалетната (обикновено почва да рие някъде), да му я покажеш и да го сложиш в нея. И то вече ще знае къде да ходи.

Преди да е станало по-зле. Съни ми се отрази така добре, пък можеш да си представиш какво ще е с три котки едновременно :D Иначе за котето вкъщииии, майка ми полудя заради гофретника, помниш, пък не ми се мисли какво ще става, ако котето си подостри ноктите в бъдещите ни нови мебели :D Така или иначе, аргументът, който не мога да оборя е, че не си седя вкъщи и няма кой да се занимава с котето. А особено докато е малко, то има нужда от внимание. Все пак не съм предала фронта, де :P А само като си спомня, че щях да имам коте още преди години, ако някакво жестоко създание не го беше умъртвило с камък...