Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2011 23:03 - Гняв
Автор: venture Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1420 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 23.02.2011 23:13


Ярост. Първична ярост. Това е, което ме изпълва от седмици. Гняв към гадния живот, на който не съм дала едно основание да разрушава така системно моя свят. Гняв към хората, които не успяха да спасят баща ми - към всички, с вина и без. Гняв към хората, които продължават да твърдят, че животът е прекрасен. Към тези, които си живеят техния собствен мъничък, уязвим живот, забравяйки засега успешно, че всичко в него е толкова крехко. Че кой не се опитва да го забрави? И го правим в името на щастието. Но това продължава, докато животът не ни смаже.
Знаете ли колко отчаяни хора има? Много. Навсякъде по света, пък дори да се спрем на отчаяните викове за помощ само па българските форуми, пак са ужасно много. Млади, стари, родители, деца. Има ли кой да им помогне? Какво доказва това ли? Никой не може да ви помогне да опазите щастието! Никой не може да спре животът да ви смачка! Отново и отново.
Хората падат, стават, изтупват се и продължават напред. И докога? Какъв е смисълът? Да се порадваш на живота? Сигурно да, ако болката не те изяжда, така че да не можеш да почувстваш никакво щастие. Не падах ли достатъчно за тези само 22 години. И защо да трябва да продължа напред? За да може още гадости да си намерят мишена?
Ясно ми е, че гневът е една от фазите, през които минава човек след загуба. Но това е гняв, събиран с годините. Гняв към всички пропуснати,
по една или друга причина щастливи моменти. Гняв към света, в който уж за всички има място, а всъщност всеки ежедневно трябва да се бори за такова. И най-вече, гняв към неизменно появяващата се болка - от загуби, болести, провали, и от това, че не мога винаги да обясня на околните с какво ме нараняват, без дори да го подозират, от какво ме боли, без да си го признавам и колко ме боли, без да мога да го опиша.
И затова съм бясна. Така ми се иска да ударя нещо, да изкрещя. И в следващия миг осъзнавам, че това няма да промени абсолютно нищо. И побеснявам още повече...



Тагове:   болка,   гняв,   страдание,   ярост,   живот,


Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. 4aiotgluhar4e - Хей, момиченце, много време вече се ...
25.02.2011 01:07
Хей, момиченце, много време вече се гневиш! Това е въртене в затворен кръг, повярвай на патило. Усмихни се на живота, за да ти се усмихне и той. Ако трябва озъби се, за тренинг. Ще видиш, че постепенно зъбенето ще започне да се превръща в усмивка. Повярвай ми, време ти е да се хванеш за косата и да се изтеглиш!
И хайде, чакам магазинчето за сладки :)
цитирай
2. venture - Да, идеята е чудесна,
25.02.2011 11:10
ще започна със зъбенето, пък да видим къде ще му излезе края :D :) За сладките, днес мога да потворя малко, че имам една рецепта за усъвършенстване :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venture
Категория: Други
Прочетен: 113123
Постинги: 60
Коментари: 43
Гласове: 167
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031