Постинг
01.12.2010 23:42 -
Прецакването
Вероятно си спомняте предаването с Аштън Кътчър. Никога не съм го харесвала между другото, но това май сега няма значение. Това, което има е, че се чуствам сякаш животът се е обърнал към мен и ми се хили в лицето с думите: "Ти беше прецакана".
А може би просто получих това, което принципно съм очаквала от живота - много болка. И съм я "привлякла" в живота си. Но винаги е много по-лесно да мислиш, че някой друг те е прецакал, нали? Защото, ако когато нечовешки те боли, започнеш да виниш себе си за това, че ни си очаквала нищо по-хубаво от живота...е, най-малкото би било тъпо. И ще те заболи още повече, ако изобщо е възможно. Който и да е виновен, остава ми само да се натъпча с нещо сладко, да се завия през глава и да се надявам на спокойна нощ, в която да не ме тормозят "призраците" на миналото.
А може би просто получих това, което принципно съм очаквала от живота - много болка. И съм я "привлякла" в живота си. Но винаги е много по-лесно да мислиш, че някой друг те е прецакал, нали? Защото, ако когато нечовешки те боли, започнеш да виниш себе си за това, че ни си очаквала нищо по-хубаво от живота...е, най-малкото би било тъпо. И ще те заболи още повече, ако изобщо е възможно. Който и да е виновен, остава ми само да се натъпча с нещо сладко, да се завия през глава и да се надявам на спокойна нощ, в която да не ме тормозят "призраците" на миналото.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
