Постинг
05.11.2010 20:34 -
Като в стих на Далчев
Прибирайки се в студената мъглива вечер, в която улицата изглежда толкова призрачна и в капана на болката по загубения си баща се сетих колко неприятна, мрачна и отнесена ми се струваше поезията на Атанас Далчев в училище. Изглеждаше ми натрапчиво цинична в моя тогава не прекалено щастлив, но все пак уютен и сигурен свят, в който не липсваше надежда. И ми навяваше неприятното чувство, че някой ден, след безброй преживяни гадости, у мен ще се формира същото отношение към света като в "Дяволско" например. Е, сега ми се струва, че съм се оказала права. Но и че се е случило много по-рано отколкото очаквах. Вероятно в плен на мъката, която се предполага, че някой ден ще намалее, но ми се иска да изкрещя пред целия свят, като послание за нищожността на всеки от нас:
О, аз разбирам този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша...
О, аз разбирам този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша...
Русия(т) ке ни спАси (Гущер-ова)
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...