Зад малкото ми думи се крие твърде много болка: Никой не успя да те спаси и тази мисъл ще ме преследва винаги и ще ме изпълва с ужас и непоносима болка. Липсваш ми ужасно много! Обичам те!

Усвоили напълно погрешен начин на живот, хората имат извратената представа, че това, което ни се случва е нормално. И така се превръща в "нормално" да бъдеш болен, да умреш на 50-60 години от инфаркт, инсулт, рак и т.н. Но не, НЕ Е НОРМА...